Когато видите болно дете, трябва да съчувствате и да обичате едновременно ♥ Сергей ЛАЗАРЕВ
(The Sick Child (c. 1660) by Gabriël Metsu, Rijksmuseum, Amsterdam)
Отношението към болните деца
Преди няколко дни един човек ми сподели: „ Страдам, когато виждам заболели деца, и разбирайки, че не мога да им оказа помощ, пострадвам от това още повече “.
„ Знаете ли до какво води такова усещане? - попитах аз. - Отначало ще започнете да поемате заболяванията им върху себе си. Не наложително самата болест като форма, енергетиката на заболяването при всеки се осъществя друго. Отначало ще започнете да боледувате, а по-късно да умирате. И с цел да оцелеете, ще се хвърлите в другата прекаленост - безразличие и безгрижно отношение към хората, и ще намерите формулата: съгрешили са, дано се разплащат. Но в общи черти хората вървят по различен път. Онзи, който прекомерно страда от нещастията на другите, с цел да оцелее, стартира да се радва на тези несгоди. Така лекарите, които прекомерно съчувстват на болните, или боледуват и съкратяват своя живот, или пият, или се трансформират в скрити садисти. Предимно се пробват да станат равнодушни и да се превключат на пари “.
„ Какво да върша тогава - пита събеседникът ми, - по какъв начин да се отнасям към болните деца? “
„ С обич, също както Майката на Христос се е отнасяла към младенеца. Ако единствено ще съчувствате на болните деца, ще убивате любовта в душата си, тъй като при вас ще се включи стратегия за самоизтребление. Ако се отнесете към тях с безразличие, ще убивате любовта в техните души. За да станеш безучастен, би трябвало да разкъсаш чувството за единение с другия човек, да се откажеш от любовта към него. За това би трябвало да помислиш неприятно за него, да усетиш, че той е неприятен, тогава това безразличие ще стане целесъобразно. Мнозина считат, че равнодушието е успокоение, само че в действителност това въобще не е по този начин. Равнодушието е външно незабележима, само че задоволително интензивна експанзия към душите на другите хора. Когато мислите неприятно за човек, вие убивате любовта в душата му, по тази причина равнодушните хора, казано на църковен език, са огромни грешници, и те би трябвало да получат своята порция злощастие.
Та ето, когато виждате болно дете, вие би трябвало да съчувствате и да обичате по едно и също време. Болестта е механизъм на противоположната връзка сред нас и Бог. Тя идва, когато в душата няма задоволително обич. Вчера тя е стигала, а през днешния ден обстановката се е трансформирала, и любовта към този момент не ни стига. Имаме два пътя: или да се разболеем, или да се устремим към Бог и любовта. А този, чиято душа е изпълнена с обич, дори няма да забележи новите условия, тъй като той авансово е квалифициран за тях “.
„ Така че, в случай че във вас възникне единствено страст на страдалчество при типа на болно дете - не преставам аз, - вие ще се постараете да се справите с тази страст посредством незабавна помощ за тялото на детето, а това може да навреди на душата му. Трябва да се оказва помощ на тялото и душата по едно и също време, и в случай че в душата ви има обич, тогава помощта за тялото ще се добави с помощ за душата на болния. Любовта ни кара да се грижим и за тялото, и за душата. И в случай че на тялото можем да помогнем материално посредством пари, грижа, помощ, то на душата можем да помогнем, в случай че усетим обич вместо страдалчество или безразличие. Ако сте видели болно дете и вътрешно сте спрели, почувствали сте връзката с него, то вътрешната ви централизация върху любовта и молитвата към този момент са най-хубавата помощ, тъй като те лекуват повода за заболяването “.
Избрано от: „ Диагностика на кармата “, Книга 12, Сергей Н. Лазарев, изд. „ Станпрес “, 2007 година
Картина: The Sick Child (c. 1660) by Gabriël Metsu, Rijksmuseum, Amsterdam; chinaoilpaintinggallery
